Говорът на детето
Нарушенията на говора се дължат на различни причини и имат разнообразна симптоматика.
Някои от тях се ограничават само до липса, замяна или неправилно изговаряне на един или няколко звука. Това са артикулационните нарушения.
Обикновено проблемите са съ звукове от късния онтогенезис (р, л, с, з, ц, ч, ш, ж), за които се изискват добре развити слухово възприятие, внимание и памет и прецизни, координирани движения на долната челюст, устните и езика. Етиологията предимно е от органичен характер (аномалия в структурата на говорен орган) или от функционално естество (неточност в слуховото възприемане на фонемите, нарушена функция на подвижните говорни органи, неправилен модел в семейството и погрешно заучаване и др.).
Говорът се нарушава още при асинхрон в процесите дишане, фонация и артикулация. Само координираната дейност между тях води до продукцията на чист и ясен звук. При наличие на вродена цепка на устната и/или небцето се получава ринолалия, а при детска церебрална парализа - дизартрия. И при двете говорни нарушения дишането е повърхностно, фонацията е специфична, а артикулацията силно увредена като засегнати могат да бъдат много звукове от различни групи.
Когато страдат само качествата на гласа, неговата височина, сила или тембър – нарушенията се определят като гласови - дисфония (частична промяна в гласа), афония (пълна липса на глас) или ринофония (атипичен тембър – хиперназален или хипоназален).
При промяна в плавността, темпа и ритъма на речевия поток се получава заекване. Говорещият трудно образува първия звук (обикновено преграден к, г, б), удължава го или го повтаря, удвовява сричките, променя местата им, бои се да започне разговор. Запъване или физиологично, възрастово обусловено заекване, органично или невротично заекване са въпроси, които изискват уточняване.
Когато липсва лепет, бави се появата на първата дума и изречение, при невъзможност за разбиране, беден за възрастта речник, трудно артикулиране, бъркане на думи по сходство, разместване или изпускане на срички, аграматичен словоред и др. ( с или без поведенчески проблеми), нарушенията се определят като езикови. Етиологията е различна като сред водещите причини са вродената или придобита травма на главния мозък, хипоксия при раждането, тежко вирусно заболяване с висока температура и др.
Езиковите нарушения се проявяват в клиничната картина на пациенти със забавено общо развитие, също като вторични отклонения при синдроми или като самостоятелни, специфични езикови нарушения (алалия) с ярко подчертан дефицит на определен компонент от езиковата система (фонология, морфология, семантика, синтаксис, прагматика).
При невъзможност за запаметяване на символите на езика (знаци, букви, цифри) или когато страда научаването на писането, четенето и смятането, нарушенията влизат в групата на обучителните трудности - дисграфия, дислексия, акалкулия.
Всеки един от изброените проблеми може да бъде преодолян преди да остави траен отпечатък върху личността, психиката, самооценката. При тревога, че развитието на детето се отличава от това на неговите връстници потърсете компетентен съвет.
Подготви: Йорданка Енева