Терапевтично студио за проблеми в детското развитие. Психологична консултация - Логопедичен кабинет

Как да помогнем на срамежливото дете

  1. Определете сами или с помощта на специалист произхода на детската срамежливост.
  2. Направете списък на ситуациите, където бихте искали детето ви да се чувства по уверено и спокойно. Например – при среща с непознат, при игра с децата в парка, в група, при разговор по телефон, в магазина, на тържества.
  3. Представете добър модел. Бъдете отворени, усмихнати и дружелюбни. Започнете да отигравата ситуациите една по една. Детето наблюдава възрастните и учи от тях.
  4. Създайте му усещане за сигурност и защитеност – чрез телесен или вербален контакт.
  5. Насърчете го да общува. Най-напред с вас. Бъдете търпелива, изслушвайте внимателно. Не прекъсвайте, не обвинявайте, не критикувайте. После с останалите членове от семейството, близките роднини, вашите приятели, колеги, съседи. Потърсете подходяща майка, обяснете проблема и направете структурирани посещения в техния дом. Излезнете заедно на двора без да притискате детето. Ако видите, че то е изморено или отегчено прекъснете дейността. Повторете отново след време. Деликатно разширявайте социалната мрежа. Важното е всички срещи да завършват позитивно, щастливо и да се набелязват нови.
  6. Разкажете му как се създават и печелят много приятели, стимулирайте размяната на играчки и предмети.
  7. Развивайте социалните умения на детето от рано. Събирайте го с деца, пускайте го на лагери и обучения за деца, по-късно го включете като доброволец в отряд, компания и др.
  8. Открийте дейностите, които му дават предимство – спорт, изкуство, специфично умение или способност. Подсилете с похвали и награди това качество, за да развиете самоуважение и реална самооценка.
  9. Помогнете на детето да открие своето хоби и своя талант. Нека се почувства специално, можещо, знаещо. Насърчете го да бъде интересно както за себе си, така и за другите.
  10. Изберете творческо решаване на проблемите. Уверете детето, че неуспехът е част от научаването. Дайте примери с учените, техните опити и грешките. Изведете на преден план креативността – научете детето, че за всяка ситуация има множество решения. Играйте – търсете най-малко по три от тях. Нека това се превърне в ритуал, който гарантира гъвкаво поведение.
  11. Правете комплименти.
  12. Ако детето отказва груповите занимания започнете с индивидуални като основната цел е развитие на увереността в себе си и самоуважението. По-късно ще дойде и желанието за споделяне на опита с други. Намерете деца със сходни интереси.
  13. Насърчете детето да покаже това, което е научило – най-напред у дома (пред вас или пред огледалото), после пред баба и дядо, близки семейства. Организирайте концерти, изложби на цветя или картини, представления, куклен театър, ролеви игри. Мотивиращо в тази възраст е забавлението, не друга амбициозна цел.
  14. Отбелязвайте малките победи на малкия човек.
  15. Бъдете добър модел като родител. (Ако вие също сте стеснителен човек – започнете да отигравате ситуациите с детето – говорете с непознати, правете резервации, питайте как работи даден механизъм, избирайте продължително дрехи и др. Основната ви цел е да бъдете приветливи и дружелюбни с хората около вас, търсете ги – детето ви гледа).
  16. Вярвайте на детето.

Избягвайте:

  1. да заобикаляте хората, които ви дразнят като преминавате на другата страна на улицата;
  2. натрапчиво да търсите уединени места, за да останете на спокойствие сами – вие и детето;
  3. да критикувате публично детето;
  4. да го притеснявате в присъствието на неговите приятели;
  5. да слагате етикет “срамежливо”. Независимо от този явен факт само ще задълбочите проблема;
  6. да допускате други хора да поставят етикет “срамежливо”. Не всички разбират сложността на проблема – обяснете “той/тя не ви познава добре, следващият път ще си поговорите”;
  7. да карате детето да говори насила, нито да се държи по-общително. Амбицията в това отношение само ще влоши нещата. Обяснете спокойно какво очаквате от него и му покажете как, за да знае за следващия път.
  8. да говорите вместо детето. Дайте му време.
  9. да го сравнявате с родственици, връстници, други деца;
  10. остра и груба критика при неуспех;
  11. да избухвате и обиждате. Осъдителните оценки могат да се заобиколят с “ следващият път ще се справиш или ще ти бъде по-лесно”.
  12. да вършите всичко вместо детето или да разкавате винаги в първо лице множествено число “ние”. “То “– може и трябва да бъде самостоятелно.
  13. да подценявате детето си.

Подгответе го да бъде уверено. Покажете му как да разшири социалната си мрежа. Оставете го да почувства своето “Аз”.

Подготви: Йорданка Енева

Всички права запазени tm-studio 2011