Психомоторна възбудимост, хиперактивност или просто "палаво" дете?

Какво е психомоторна възбудимост?

Това е състояние, при което детето:

• е много активно и трудно стои на едно място
• реагира бързо и импулсивно
• се превъзбужда лесно

Често е свързано с по-чувствителна нервна система.

Какво е хиперактивност?

Когато към високата активност се добавят:

• трудности с вниманието
• импулсивност
• невъзможност да следва правила
• проблеми в различни среди (у дома, в градина/училище)

Тогава може да се мисли за по-изразена трудност (напр. ADHD), но оценката трябва да бъде направена от специалист (клиничен психолог, потвърдена от детски психиатър).

Кога е „палаво“ дете?

• активно, но може да се успокои
• разбира и следва правила (с помощ)
• адаптира се според ситуацията
• това е част от нормалното развитие

Основни разлики

• Палаво дете → контролира се с помощ
• Психомоторна възбудимост → трудно се регулира
• Хиперактивност → има устойчиви трудности в различни ситуации

Кога да обърнем внимание?

• детето не може да се задържи на едно място дори за кратко
• трудно следва инструкции
• често прекъсва, действа импулсивно
• прави пакости, защото действието е непремерено и надвишава целта
• има трудности в семейството, навън, детска градина/училище
• трудно се успокоява

Как да помогнем?

Създайте спокойна среда

• по-малко стимули
• подредено пространство

Давайте структура

• ясни правила
• предвидим и системен режим

Редувайте активност и почивка

• движение → пауза → фокус

Кратки и ясни инструкции

• дайте една задача без дълги обяснения. Ако е необходимо разделете я на мини-части за изпълнение.

Подкрепяйте, не наказвайте

• "Нека опитаме отново"
• насочване и помощ вместо критика

Включете тялото

• движение, спорт
• дихателни упражнения

Кога да потърсите специалист?

• ако трудностите са постоянни
• ако пречат на ученето и общуването
• ако има съмнение за ADHD (Хиперактивен синдром с дефицит на вниманието/ синоним Дефицит на вниманието и активността)

Най-важното

Не всяко активно дете е хиперактивно.

Но всяко дете има нужда да бъде разбрано и подкрепено според своите особености.

Целта не е да „укротим“ детето, а да му помогнем да се научи да се регулира.