Кога да потърсите психолог?
Психичното здраве е също толкова важно, колкото и физическото, особено при децата, които преминават през различни етапи на развитие.
Родителите често се питат кога е подходящият момент да се консултират с детски или клиничен психолог. Ето някои маркери, които може да Ви бъдат от полза.
Признаци, че детето Ви може да има нужда от помощ:
- Промени в поведението - честа и продължителна плачливост, атипична вялост, внезапна раздразнителност, свръхчувствителност, психомоторна възбудимост, импулсивност, хиперактивност, агресия и автоагресия, страхове или отдръпване от социални контакти.
- Силно ограничена невербална и вербална комуникация - липса на устойчив зрителен контакт, липса на инициативност и спонтанност за общуване, липса на реакция при повикване по име, трудности в разбирането, нежелание или невъзможност за изпълнение на прости инструкции, липса на говор, забавено/ късно проговаряне, беден речник. Невъзможност за активно слушане, поради слаба концентрация на вниманието.
- Забавено развитие на моториката - липса на пълзене, по-късно прохождане, плахост, вялост, тромавост, неловкост, неточност на движенията.
- Емоционални затруднения - чести изблици на гняв, тревожност или тъга без ясна причина;
- Затруднения в покриването на маркерите за училищна готовност, предпоставка за спокоен преход от предучилищна към училищна възраст и необходими за лесно адаптиране и интегриране в клас.
- Трудности в училище - спад в успеха, проблеми с концентрацията на вниманието и работната памет, нежелание да посещава училище, специфични разстройства на писането и четенето.
- Нарушения в съня или апетита - безсъние, чести кошмари, загуба на апетит или преяждане.
- Социални проблеми - затруднения в общуването, трудности при изграждане на приятелства или конфликти с връстници.
- Травматични преживявания - раздяла на родителите, загуба на близък човек, приятел, преживяване на бедствие, катастрофа, преместване или други значими житейски промени.
Ако забележите, че детето ви изпитва затруднения, които продължават дълго време или се влошават, консултацията със специалист може да помогне за навременното разбиране и справяне с проблема.
Психологът може да предложи индивидуален подход и терапевтични техники за подобряване на емоционалното и психичното благополучие на детето.
Ранната намеса е ключова за по-доброто развитие и самочувствие на детето.
Ако имате съмнения, не се колебайте да потърсите професионална помощ.
Как се диагностицират и оценяват проблемните области?
За да се установят емоционалните, поведенческите и когнитивните затруднения при детето, психолозите използват стандартизирани скали и тестове, които предоставят обективна оценка на неговото състояние.
Най-често използвани диагностични инструменти включват:
Скринингови скали за проследяване на развитието на детето.
Скали за хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD)
Измерват нивата на импулсивност, концентрация и хиперактивност.
Когнитивни тестове
Като тестовете за интелигентност (WISC, RIAS-2) и за изпълнителни (екзекютивни) функции, които оценяват умственото развитие, вниманието, паметта и логическото мислене. Обобщено -инструменти за оценка на невербален и вербален интелект.
Проективни методи – като теста „Рисунка на човешка фигура“, теста на Роршах или тематично-аперцептивния тест (TAT), които дават информация за емоционалния свят на детето.
Скринингови въпросници за поведенчески и емоционални проблеми и др.
След проведената диагностика психологът предоставя индивидуална обратна връзка и дава насоки за работа, които могат да включват терапия, работа с родители и учители или насочване към допълнителни специалисти.
Ако имате и най-малко съмнение, че нещо не е наред, потърсете съвет от психолог коя от тях да изберете. Екипът ни работи с:
Кога и как протича терапията при психолога?
Психологическата терапия е насочена към подпомагане на емоционалното, когнитивното и поведенческото развитие на детето. Тя може да помогне при различни предизвикателства, свързани с тревожност, страхове, трудности в училище, проблеми с общуването, агресивно поведение или емоционални травми.
Кога се преминава към терапия?
Консултацията с психолог може да прерасне в терапия, ако:
- Проблемите продължават във времето и влияят на ежедневието на детето.
- Детето изпитва силен емоционален дискомфорт – честа тревожност, тъга, избухливост.
- Наблюдават се социални затруднения – трудности в общуването с връстници, отдръпване или конфликтност.
- Има трудности в ученето и концентрацията, които не се дължат на интелектуални нарушения.
- Детето преживява стресови събития – развод на родителите, загуба на близък, смяна на средата.
- Има проблеми със самочувствието и увереността – избягва нови ситуации, изпитва силен страх от провал.
Как протича терапията при психолога?
Начален етап – оценка и поставяне на цели
Провеждане на първоначални срещи с детето и родителите за събиране на информация.
Използване на диагностични инструменти – въпросници, тестове за емоционално състояние, когнитивна оценка.
Определяне на фокусните проблеми и целите на терапията.
Същинска терапевтична работа
Методите на работа зависят от възрастта на детето, конкретния проблем и неговите нужди:
Игротерапия (Play therapy) – използва се при малки деца за изразяване на емоции, когнитивно и комуникативно развитие чрез игри, рисуване, куклени представления.
Монтесори терапия - Монтесори терапията е метод, основан на принципите на Мария Монтесори, който помага на деца със специални потребности да развиват своите умения и независимост чрез структурирана, но гъвкава среда. Тя насърчава самостоятелното учене, използвайки сетивни материали и практически дейности, които отговарят на индивидуалните нужди на детето. Чрез този подход децата подобряват когнитивните, социалните и моторните си умения, като се учат чрез игра и експериментиране. Терапията се прилага успешно при деца с аутизъм, СДВХ, нарушения в развитието и други специални потребности.
Когнитивно-поведенческа терапия (CBT) подпомага научаването чрез работа над параметрите на когнитивните процеси и е подходяща за снижаване на тревожност, страхове, ниско самочувствие, проблеми с емоционалната регулация, импулсивност, хиперактивност и други абнормности в поведението.
Арттерапия – чрез рисуване, моделиране, музика или други изкуства детето изразява своите преживявания.
Методи за релаксация – дихателни упражнения, визуализации за справяне със стреса и напрежението.
Развиване на социални умения – ролеви игри, сценарии, насоки за по-лесна комуникация и изграждане на приятелства.
Семейно консултиране – в някои случаи работата включва и родителите, за да се подобри семейната динамика.
Групи за училищна готовност.
Защо е важна готовността за училище?
Готовността за училище е ключов фактор за успешната адаптация на детето към образователната среда. Тя включва не само познавателни умения като познаване на букви и цифри, но и емоционална, социална и моторна зрялост, необходими за справяне с предизвикателствата в първи клас.
Какво включва училищната готовност?
Когнитивна готовност – способност за концентрация, разбиране и запаметяване на информация, логическо мислене.
Езикова и комуникативна готовност – добре развит речник, ясно изразяване на мисли, разбиране на устни инструкции.
Фина и груба моторика – умение за писане, рязане, оцветяване, както и координация на движенията.
Емоционална зрялост – способност за справяне с раздялата с родителите, устойчивост на стрес, овладяване на емоциите.
Социални умения – взаимодействие с връстници, спазване на правила, изчакване на ред, сътрудничество с учители.
Самостоятелност – обличане, хранене, организиране на вещите си, изпълнение на прости задачи без постоянен контрол.
Как психологът помага за подготовката за училище?
Превантивни дейности:
Ранна диагностика на евентуални затруднения (езикови, когнитивни, емоционални).
Оценка на училищната готовност чрез тестове и наблюдение.
Консултации с родителите за насоки и стимулиране на развитието.
Стимулиращи дейности:
Игри и упражнения за концентрация, памет и логическо мислене.
Развитие на езикови и комуникационни умения.
Емоционална подготовка за прехода към новата среда.
Развитие на социални умения чрез ролеви игри.
Защо ранната подготовка е важна?
Ранната диагностика и подкрепа от психолога помагат на детето
Ако се забележат
Проследяване на напредъка и завършване на терапията
Редовна обратна връзка с детето и родителите.
Оценка на постигнатите резултати.
Разработване на стратегии за самостоятелно справяне и плавно приключване на терапията.
Колко време продължава терапията?
Продължителността зависи от проблема и темповете на напредък на детето. Терапията може да бъде
