Проговарянето не винаги протича гладко и в очакваното време.

При някои деца речта може да закъснее, при други говорът да звучи „бебешки“ и странно, при трети разбирането да не е наред, при четвърти произнасянето или генерирането на звукове, думи и изречения да е специфично и ограничено. Всяка особеност е пречка в общуването, която възпрепятства лекотата на взаимодействие между детето и другите хора.

Реда за поява на говорните звукове се дели на ранен, среден и късен етап, наречен звуков онтогенезис.

Ранен етап

Най-рано се появяват гласните звукове -А, У, Е, О, И, Ъ.

Те водят началото си от опитите за вокални игри на новороденото, гукането и до 2 годишна възраст се чуват всичките гласни.

След тях в диапазон до 3г се появяват: назалните звукове – М-Н и преградните П-Б, К-Г-Х, Т-Д.

Среден етап (3,0-4,6 години)

Приблизително от 3,0-4,6 години идва ред на проходните В-Ф; Й, Л и на по-лесните за произнасяне фонеми от групата на съскавите – С-З-Ц.

Късен етап (4,6-6,6 години)

Той обхваща времето от 4,6-6,6 години, като постепенно идват по-трудните за произнасяне преградни и преградно-проходни звукове – Ш-Ж-Ч-Щ.

Последен се очаква звук Р. Диапазонът за неговата поява е по-широк и варира между 5,0-7 години. Това е така, тъй като за неговата реализация е необходима по-зряла нервна система, която да координира дишането, фонацията и артикулацията, най-вече прецизните движения на оралната мускулатура.

Във връзка със социалните очаквания и обучителните изисквания за изграждане на умения за звуко-буквен анализ в ПУВ, е добре появата на звук „Р“ деликатно да бъде стимулирана малко по-рано от описаната норма.

Нарушения на артикулацията

Често пъти появата на говорните звукове закъснява.

За нарушения на артикулацията говорим, когато проблемите са системни и видимо затрудняват детето да каже дадена дума или да бъде разбрано. Следователно те могат да повлияят желанието за общуване, а по-късно да бъдат пречка и в ограмотяването.

Нарушенията на артикулацията се изразяват в:

• Липсва на един или на повече звукове;
• Неправилно изговаряне на звукове (междузъбно, гърлено и т.н)
• Замени на звукове (по артикулационно или акустично сходство);
• Поява на вторични маладаптивни компенсаторни опити в оралната мускулатура или на фонологично ниво, които допълнително влошават разбираемостта на говора.

Причините за артикулационните нарушения са различни.

Могат да бъдат органични. Тогава внимателно се оглеждат органите в устната кухина за наличие на: зъбно-челюстни аномалии (съотношение на челюстите, гълтането, озъбяването, състоянието на устните и т.н); оглежда се подезичната връзка (тя може да бъде къса, дебела, масивна, възпрепятстваща движенията на езика) или се търсят други структурни особености на говорните органи;

Възможно е причините да бъдат и функционални, т.е да се дължат на ограничени движения на езика и долната челюст, да е налице подражание на неправилен говорен модел, да се сблъскват мултиезични влияния, да има генетичен фактор или наличие на компенсаторен механизъм, както и остатъчен патологичен рефлекс.

Неправилното изговаряне на звуковете вторично повлиява възприемането им по слухов път и се стига до затруднена фонемна осъзнатост, например: трудно диференциране по признак звучност-беззвучност „С-З“ или по сходна акустика „С-Ш“, „З-Ж“, „Ц-Ч“ и др.

Как се отразяват тези трудности в училище?

В училищна възраст артикулационните нарушения се отразяват негативно върху овладяването на процесите писане и четене.

Съществува пряка връзка между способността за диференциране и правилно произнасяне на фонемите и тяхното графично обозначаване.

Когато едно дете системно заменя или пропуска звук в устната си реч, тази тенденция често се пренася и върху правописа.

Така в тетрадката започват да се появяват типични/специфични грешки в диктовките и самостоятелното създаване на текстове (описания, съчинения, преразкази, есета и др.). Те се характеризират със замяна на букви (обикновено на тези звукове, които дълго време са се произнасяли или чували неточно, неправилно), изпускане на букви (поради продължителна липса на конкретния звук в говора), размяна на местата им и други, което води до нестабилни правописни навици.

Така се установяват повече от допустимите за възрастта проблеми в писането и като количество, и като системност.

Овладяването на четенето и писането тогава става по-трудно. Темпото на работа е по-бавно, а детето може да се чувства неуверено в сравнение със съучениците си.

Тези затруднения могат да окажат влияние върху мотивацията за работа (в училище и у дома), вторично върху самочувствието, настроението и поведението на детето.

Как може да се помогне?

Помощта може да бъде организирана чрез провеждане на:

• Ранен скрининг на детското развитие с включена проверка на артикулацията;
• Наблюдение и обследване на структурата и функцията на говорните органи (дентални специалисти и логопеди);
• Поетапно проследяване на появата на говорните звукове;
• Диагностика на артикулацията;
• Своевременно прилагане на логопедична терапия.

При необходимост от повече информация, говорете с логопед.

Ранната диагностика и логопедичната интервенция имат ключово значение в изграждането на стабилна фонетико-фонологична основа, а тя се постига чрез правилното изговаряне на звуковете (с добър орален и артикулационен праксис ) и точното им диференциране по слухов път (с тренинг за изграждане на устойчива фонемна перцепция/ фонемен гнозис или фонемна осъзнатост).