С помощта на мимика, жест, допир, усмивка, зрителен контакт новороденото започва да общува – невербално, защото липсват говорните звукове. Този период се определя като прелингвистичен.

В рамките на първата година се появяват гласните. Скоро след тях идват преградните съгласни - м, п, б. Някои бебета издават и гърлени звукове наподобяващи - к, г.
От една до година и половина репертоарът се разширява. Появяват се н, т-д, ф-в, х.
Във времето от година и половина до две години и половина излизат - к-г, с-з, ц, а от 2,6 до 4 години – ш-ж, ч, щ. Последни остават – л, р, които при различните деца се появяват между 4-та и 6-та/7-ма години.

Специалистите работят с т. нар онтогенетична периодизация на звуковете, която дава средната рамка на появата им. Тя е както следва:

• ранен онтогенезис (0-1 година)– гласни + м, п, б
• среден онтогенезис (с 2 възрастови подпериода):
  • а. 1 – 1,6 години – н, т-д, ф-в, й, х
  • б. 1,6 – 2, 6 години – к-г, с-з, ц, дз
• Късен онтогенезис (2,6 -4) –продължава появата на съскавите звукове + ш-ж, ч, щ, дж. Последни остават л и р (4-6 години).