Началo на заекването
Сред онези деца, които в хода на своето говорно развитие показват физиологични смущения в плавността на говора, се срещат и малко на брой, които по различни причини развиват начална фаза на заекване. Затова сякаш е по-лесно и по-удобно да посрещнем всяко започващо заекване в предучилищна възраст с указанието : “Нека изчакаме по-нататъшното развитие!”
Често обаче трудно можем да различим дали става дума за започващо заекване или за физиологически смущения в плавността на говора. При съществуваща несигурност по отношение на по-нататъшното развитие е много важно да се потърси специалист, с когото да се посъветвате своевременно.
Симптомите, които сигнализират за едно започващо заекване, могат да бъдат следните:
- увеличаване на звуковото повторение при изговаряне на срички, думи или изречения, н-р то-то-то-то-то-топка;
- чести повторения на срички в една и съща дума, н-р “Аз го по-по-по-построих”;
- удължаване на отделни гласни;
- белези на двигателно или мимическо напрежение при произнасяне на повторенията;
- белези на телесно напрежение при паузите;
- отказ от словесен контакт (логонервоза), т.е детето на разказва спонтанно и весело, прекъсва разговора или напълно отказва да говори;
- белези на общо ситуационно оттегляне, н-р детето отказва да говори с непознати, избягва телефона, не иска да отиде на пазар, на гости и др.
- продължаване на физиологическите смущения повече от 6 месеца.
Изброените симптоми могат да се различават по прояви на тежест, както и да зависят от конкретните ситуации.
Консултацията с логопед е наложителна, когато децата демонстрират белези на започващо заекване или когато родителите не са сигурни на какво се дължат проблемите в говора.
по Ервин Рихтер, В. Брюге, К. Моос
подготви Йорданка Енева