ПсихологБезпокои ви ...

Към края на третия месец от вътреутробния живот сетивните органи и съответните мозъчни центрове са на своето място. През 6-те месеца от периода на развитие на плода те се усъвършенстват като се специализират по различен начин според естеството на тяхната функция и според качеството и интензитета на стимулациите, които получават. Те остават в тясна взаимовръзка едни с други като подхранват, всеки по собствен начин, общото формиране на плода.

Рецепторите на обонянието се появяват между 5-та и 9-та седмица. Те влизат в действие към 11-та седмица и са напълно функционални между 25 и 30 седмица. Обонятелният нерв се образува още през 9-та седмица. Плодът открива различните аромати, разтворени в околоплодните води чрез специален орган (вомероназален или Якобсонов орган), който изчезва след раждането. В първите часове след раждането детето ще потърси мириса на майка си. “Поне от 3-я ден бебето може да разпознава мириса на майчината гърда от сходния мирис на друга майка...”. Ето защо ползата от контакта кожа до кожа със своята майка е значима за всяко бебе, не само за недоносените. Според проф. Релие “този обмен предизвиква внезапно ускоряване и размножаване на клетките”.

Вкусовите брадавици се развиват в съседство с тези на обонянието от 9-та седмица. Функционална зрялост достигат към 13-та седмица. Отначало те се формират върху цялата устна лигавица, за да се концентрират след това върху езика. Околоплодната течност къпе непрекъснато устата на плода. Всеки ден той поглъща по-малко от нея като към края на бременността количеството е повече от литър. “Ако в тази течност се инжектира сладко вещество, то поглъща лакомо двойна дажба, но ако се добави горчиво веществото, то поема съвсем малко...”. Следователно то има реакция за приятно и неприятно и проявява своето предпочитание. Още през този етап детето става чувствително към вкуса на храната, приета от майката.

Според Мари Тирион кожата е първородният от нашите сетивни органи, защото се развива едновременно с първичната нервна система, преди всички други сетивни органи. “Кожната чувствителност е изключително ранна. Още от 7-та седмица тя заема устния периметър, след това обхваща лицето, дланите на ръцете и стъпалата на краката до 11-та седмица, достига торса и една част от крайниците до 15-та седмица, за да покрие цялото тяло до 20-та седмица. Полетата на кората на главния мозък, отнасящи се до лицето и ръцете, са много обширни и свидетелстват за невероятното богатство от съединения и връзки за обработка на информацията, която идва от кожата”. Същият автор припомня “едно малко животно може да оцелее при ражданео, само, ако майка му го ближе дълго, за да го изсуши, но и за да преведе в действие неговите главни функции като дишане, пикочо-полова система и хранопровод”.

Това ни помага да разберем нуждата, която изпитва новороденото да бъде докосвано и разтривано.

Допирът и масажите стимулират всички негови органи и функции. Емоционалната връзка, която то изгражда през това време с майката, благоприятства доверчивото му отваряне към света.

Още от пренаталния период ролята на кожата е основна. Кожата на плода е непрекъснато масажирана и стимулирана от мускула на матката и коремната стена на майката. Тези стимулации се предават на другите сетивни органи и на нервната система, която има същия произход като кожата – и двете са се развили от един и същ зародишен пласт – ектодермата.

В момента слухът е най-изучаваното сетиво. Структурите на ухото се виждат от 24 ден. Охлювът (кохлеата), част от вътрешното ухо, която декодира звуковете и ги предава на мозъка по слуховия нерв, се появява през 6-та седмица и достига големината си до 20-та седмица. Кортиевият орган се развива от 8-та седмица и става чувствителен към 18-та-20-та седмица.

Слуховият апарат е единственият, който е напълно завършен в момента на раждането.

Вътрешното ухо и съответното поле от кората на главния мозък, намиращо се в областта на слепоочието, функционират идеално и водят до реакция на плода към 5-я месец от бременността. Учените са регистрирали моторните отговори чрез подаване на откъси от фагот, насочен към коремната стена на майката, докато тя е почивала. Външните шумове карат тъпънчето на майката да вибрира. По този начин те задвижват цялата и слухова система като през костите достигат до таза. Така звуковите вибрации обгръщат детето. То от своя страна ги приема през рецепторните клетки на кожата, на мускулите и на ставите си. Когато ухото започне да функционира (5м), то филтрира ниските, за да приема само високите тонове. Счита се, че това е система за защита срещу вътрешните шумове на майчиния организъм, които не спират ни денем, ни нощем. Без нея плодът никога не би разбрал какво е почивка.

Екип от учени (Мари-Клод Бюнел, С.П. Люкание, Ж. Грание-Дефер, С. Мозер) са изследвали реакциите на плода при слухови дразнители, като следят неговите движения с ехограф, докато сърдечните му удари са се регистрирали постоянно на компютър. Те са стигнали до следните изводи:

• плодът може да различава две близки срички като “биба” и “баби”, което свидетелства за голяма чувствителност на възприемане, за определена бдителност и памет, потвърдена от по-късните изследвания;
• той реагира различно на разказ или на музика (както на познати, така и на нови);
• що се отнася до недоносения плод (излязъл много рано), то той прави разлика между гласа на майка си, когато говори на него или се обръща към друг човек. Майката наистина използва по-високи звуци и по-широка модулация, когато говори на своето бебе, изразявайки нежността си.

Рецепторите на вестибуларния нерв започват да се формира между 6-та и 8-та седмица. Те са завършени и функционални между 12-та и 16-та седмица. Независимо, че майката може да не долавя движенията на детето преди 15-та до 20-та седмица, то те още от 12-та до 13-та седмица представляват един набор, толкова разнообразен, колкото и в края на бременността.

“И това не са просто рефлекси, както дълго време се вярваше, но разнообразни дейности, напълно различни като подскачания, протягания, дихателни движения, движения на ръцете, на краката, на главата, допир на ръцете върху лицето, мърдане на устни, смукане на палеца, гълтане, хълцане, прозяване” (Деласю, Ж.М). Този малък космонавт е наблюдаван в безтегловност в своя мехур да извършва радостни подскоци във всички посоки, да играе с краката си или с пъпната връв. През първите 3 месеца плодът е почти непрекъснато активен. Средната продължителност на моментите, в които той е неподвижен, е от 2 до 6 минути и никога повече от 13. През 2-те три месеца активността започва да става по-сдържана, но в замяна по-точна, по-координирана, по-променлива и се организира по цикличен начин. В края на бременността се наблюдава организация на дейностите, описани вече като поведения.

Детето се премества доброволно, за да отговори на тактилния призив на своите родители или на спонтанните им тактилни игри, което свидетелства за определена сензорно-двигателна координация в услуга на едно желание за общуване. Детето е чувствително към движенията на майка си, особено към ритмичното поклащане на походката и.

Благодарение на движенията, които то възприема, и на своите собствени, то усъвършенства малко по малко системата за равновесие, която след раждането в едно ново пространство и по силата на притеглянето, ще го накара да овладее на свой ред специфичната изправеност на човешкия вид.

Зрението е най-малко стимулираното сетиво през утробния период на развитие.

“Вътреутробната нощ” се позлатява едва-едва от слаба оранжева светлина, когато майката прави слънчева баня с корем, изложен на лъчите.

Обаче още от 4-я месец детето отваря и затваря клепачите. Ако се насочи светлина от прожектор към лицето му, се вижда как то мига и с ръка като козирка предпазва очите си от ярката светлина. При раждането то ще оцени, ако бъде посрещнато с мека светлина.

Дълговреме се вярваше, че новороденото е сляпо. Впрочем то има способността да вижда на около 30 см движенията на сенки и на светлина, а и още неясни форми, които ще разпознае много бързо. И така зрението се е развило в утробата, под действие на собствената му програма и благодарение на собствените му енергии, поддържани, най-вероятно от дейността на другите органи. Още при раждането бебето търси по активен начин погледа на майка си като се стреми да “закачи своя”. Срещата на тези два погледа е значим, преломен момент за новата фаза на привързаност майка-дете.

по Мари-Андре Бертен, Всичко за пренаталното възпитание
Подготви: Йорданка Енева