ПсихологКак да помогнем

На различни етапи от живота страховете са различни.

Някои от тях са нормални за детството, докато други – не. Някои от тях са полезни, защото учат как да се пазим – от колите, от медикаменти, от опасни вещества и предмети, от стихии, от непознати, а други могат да се превърнат в протяжни във времето фобии.

При проява на страх покажете разбиране. Оставете детето да говори. Слушайте внимателно, активно, за да определите източника на страха или да установите причината. Ако детето пищи, защото сте го оставили само в леглото, нека чува гласа ви. Ако се крие зад вас при среща с непознат, уважете избора му. Не се притеснявайте, трябва му време, опит и още информация, то наблюдава. Затова не допускайте етикети –“срамежливо”, “страхливо”. Нека по естествен път надрастне този период без фиксацията върху него.

Страхът от тъмното преодолейте с много игри и креативност.

Напълно тъмната стая изглежда съвсем различна във възприятията на детето. При бебетата дискомфортът идва от това, че не виждат познатите предметите на обичайните места. При по-големите въображението рисува чудовищни картини – призраци, вампири, пипала...Ето защо за детето е важно да усеща сигурността от познатата среда. Опишете къде се намират вещите му, любимите играчки, какво е до него. Оставете леко осветление и открехната врата. Не допускайте допълнителна тревога от пазенето на строга тишина. Детето има нужда да чува гласа ви, за да бъде спокойно. Още в утробата е свикнало с това.

Говорете, че предметите в тъмното изглеждат различно. Дайте пример с играта на сенки - “виж, с двете си ръце правя тигър, смешен тигър без опашка, а с пръстите куче и змия”. Разменяйте ролите. Шапките създават чудати герои от сенките. Колкото по-абсурдни са идеите, толкова повече е смехът. Той е естествен източник за редукция на напрежението. Смях, но не и присмех, защото преживяванията не бива да се подценяват. Полезни още са игрите на “Сляпа баба”, “Криеница в тъмното”, “Познай кой съм?”, “На какво се маскирах?”, “Какви вещи вадя от торбата?”, “ “Какво скрих под леглото (масата, стола, бюрото), откриваш ли още нещо там” и др. Ако детето се събуди по средата на нощта, успокойте неговите сетива. Кожата с допир (гушкане, целувка), слухът с вашия глас, зрението с появата на любимия човек. Не бързайте да пренасяте детето във вашето легло. Вместо това останете край него, независимо, че може да е дълго – говорете, пейте, започнете да четете. В същото време дайте текстил, парче плат, кърпа, малък шал, мека играчка. Прехвърлянето от ръка в ръка, придърпането, усукването или мачкането успокояват детето и скоро то заспива.

Страхът от водата е често срещан при повечето деца. Затова за къпането отделете време и се подгответе за много игри. Пренесете в банята сапунените балончета, които с радост правите в парка. Доразвийте тази забава като включите пяната и сапунените мехурчета от шампоана. Заменете удоволствието от играта в пясъчника с водата. Пълненето и преливането на съдове, кофички, шишенца ще се харесат на детето. Дайте му да рисува – с пяната за бръснене или с нещо друго. С пръсче топнато в темперна боя създайте по плочките цветя. Къпете играчките. Пускайте ги да плуват, правете с крайниците спокойно и бурно море. Ловете рибки с детска въдичка с магнит, така ще подобрите още ловкостта и сръчността. Превърнете банята в любимо място за игра.

С трупането на познание се преодолява страхът от животните, стига да не е трайно пренесен и поддържан от някой oт родителите. Дори в тези случаи заедно четете книги, гледайте филми. За страхът от куче (2-4,6 години) особено подходящ е “101 далматинци”. От най-ранна детска възраст въведете играта “Изследовател” – отговаряйте на въпроса “Какво е това и къде живее?”. Ловете насекоми, нощни пеперуди, хващайте бръмбари, щурци, разглеждайте дъждовните червей, спасявайте калинки и охлюви, галете домашните любимци на съседите. Създайте любов към природата и стимулирайте любознателността. Правете чести посещения в зоологическата градина. Слушайте песента на птиците, отгледайте си рибки, въведете темата “Грижа за домашния любимец или животните на двора”. В поредицата “Франклин” има подходящи тематични истории. Бъдете откровени, не отричайте фактът, че съществуват страшни животни и зли кучета, но ги придружете с примери рисуващи обратното.

Страхът от кръв, преглед, заболекар се преодолява чрез включването в роля. Отигравайте предварително планираните посещения. Говорете какво предстои. Купете комплектът за деца ” Доктор”. Лекувайте баба и дядо, мама и тате, любимата играчка. Неизвестното плаши детето, затова то трябва да бъде подготвено - да види, да пипне, да помирише, да почувства с тялото си. Бъдете искренни при страхът от болка – “да боли, но ще мине” или “най-вероятно няма да те боли толкова, колкото си мислиш”.

Ролята на родителя е да успокоява детето и да свежда до възрастовото му ниво информацията за източника на страха. Преодоляването на страха от детската градина или училище става лесно, когато детето е подготвено какво го очаква и запознато с мястото, евентуално и с хората.

Страхът от провал се тушира, когато още от най-ранна детска възраст ежедневно се акцентира върху всички силни страни, общи или специфични способности, умения и компетентности на детето, които допринасят за изграждането на високо самоуважение и добра самооценка. В случая активното слушане и позитивната подкрепа са от първостепенно значение.

Интерпретирането на дадено събитие (природно бедствие, болест, смърт, катастрофа) предполага определен когнитивен опит. Поради тази причина липсата на информация, умаловажаването на реакциите на детето, сравнението с “бебе” или някое друго лице, присмехът, критиката, пренебрежението, санкцията и дори свръхобгрижването са стратегии, които не помагат. Познанието се гради чрез включване на сетивата и поднасянето на разказ, приказка, история, игра, изкуство. Чрез него се постига рационализация на страха, насочена в началото към преодоляване на външните му прояви, а впоследствие от търсенето на логика и опора на аналитичното мислене, до изграждане на трайни и силни качества на личността.

Подготви: Йорданка Енева