ПсихологКак да помогнем

Обикновено физиологическите смущения в плавността на говора отшумяват с растежа на детето без прилагане на някакви особени мерки. При необезпокоявано протичане на езиковото развитие и липсата на определени провокиращи фактори, неплавността на говора намалява с времето и престава да се проявява. Междувременно детето е придобило достатъчна сигурност в откриването и употребата на нужните понятия. Вече по-добре може да подреди и мислите си.

Описаното благоприятно развитие може да бъде нарушено от реакции на средата. Подчертаваме, че детето се нуждае от време, за да развие говора и езика. За да достигне до словесното майсторство, то трябва да се упражнява чрез общуване. Много е важно дали ще получи подкрепа от най-близките си.

Способността за езиковото представяне детето упражнява чрез въпроси и съобщения.

Пример – ако едно дете се учи да кара колело, то най-напред усвоява насочването, спирането, качването, слизането и запазването на равновесие. За всеки е ясно, че са необходими упражнения, докато то успее да координира всички тези неща, за да може едва тогава действително да овладее карането на колелото. Никой не го насилва и не очаква, че то отведнъж ще извърши всичко правилно.

Ученето на говора е нещо подобно. Детето трябва да се научи правилно да изговаря думите, да конструира вярно изреченията, да подбира подходящите понятия, да разказва последователно кратки събития и да обуздае собственото си нетърпение да поднесе всичко бързо и едновременно. За да може изказването да е гладко и ясно тук също е необходимо време за координиране на всички тези процеси. Във фазата на възникващите смущения в плавността на говора детето още не е достигнало тази сигурност.

През периода на физиологическите говорни смущения повторенията на детето са несъзнателни. То не обръща особено внимание на своя собствен говор и разказва безгрижно и спонтанно, защото в мислите си е заето със съдържанието.

За по-нататъшното езиково и говорно развитие е особено важно как събеседниците реагират на детските словесни опити за осъществяване на контакт. Погрешното поведение на най-близките може да ограничи готовността на детето за словесно изразяване.

Съществуват различни модели на поведение, които от самото начало затрудняват или изцяло отнемат възможносттите на детето за словесна изява. Често се случва възрастният да прекъсва детето и да говори вместо него, да не го слуша, да го залива със словесен поток, с нетърпеливи отговори да го обезкуражи в задаването на следващи въпроси, да критикува всяко негово безгрижно изявление, да му натяква, че говори неразбрано и се запъва, да критикува формата и съдържанието на споделеното.

Чрез реакциите на околните детето започва да насочва вниманието си към собствения говор и се старае да разказва без грешки.

Непрекъснатото напомняне като например ‘Стига се запъва!”, “Говори по бавно!” или “Първо помисли какво искаш да кажеш! предизвикват детето самото то да се отнася внимателно и критично към своято словоизлияние. Тогава неговата несигурност се увеличава и то губи удоволствието от необременения си разказ, защото:

• Смята, че съдържанието не интересува слушателя, защото той реагира само на начина на изразяване и го предупреждава да спазва изразната форма;
• Смята, че околните имат прекалено големи очаквания от неговите разказвателни способности. През този период на развитие детето не е способно да разказва гладко, защото не разполага с много понятия и граматични форми.

Реакциите на детето

Ако едно дете преждевременно долови или изживее негативна оценка към своите словесни усилия, е в състояние бързо да се обезвери. То може да реагира с примирие и да се сдържа в говорното общуване с околните.

Ако изявленията му винаги се посрещат отрицателно от заобикалящите го и то не се чувства партньор в диалога, неговата словесна сигурност и самоувереност могат да не се развият изобщо. Детето се обезверява в говорно отношение и неплавността на говора може да се засили.

Причини за нарастване на неплавността – говорът се влошава

1. Напомняне от родители или придружител – “Говори по-бавно!”; Критика на начина на говорене
2. Детето говори под напрежение. То прави усилия да говори по-добре и обръща засилено внимание на своя говор.
3. Негативните реакции на околните се натрупват, детето има смутено съзнание.
4. Реакциите на детето могат да бъдат следните:
   • Несигурност в говорните ситуации;
   • Намаляване на радостта от говоренето;
   • Отказ от говорен израз.

Неплавността намалява и говорът се подобрява, когато:

1. Няма вмешателство на околните, те не правят никакви намеци и не дават указания за говоренето.
2. Радостта от говора се запазва и детето се упражнява в разказване.
3. Неплавностите намаляват с нарастване на езиковата компетентност на детето.

Ако често коригираме детето и обръщаме внимание на неговите слабости, това би могло да предизвика следните дълготрайни последици:

• Говорът на детето да се влоши и да нарастнат говорните смущения;
• Детето да започне да говори по-малко, защото намалява удоволствието от общуването;
• Начало на самоподценяването (снижено доверие в собствените говорни способности);
• Детето разказва по-малкo = словесно оттегляне;
• Детето постепенно се отдръпва от околните = социално оттегляне.

(по Ервин Рихтер, В. Брюге, К. Моос)

Подготви: Йорданка Енева