ПсихологКак да помогнем

Винаги, когато имате и най-малкото притеснение свързано с:

• Появата на говорните звукове и начина им на изговаряне;
• Анатомичната и функционална цялост на говорния апарат (структурата и подвижността на говорните органи – устни, език, меко и твърдо небце, зъби, състояние на челюстите и видовете захапки, от които зависи образуването на звуковете);
• Особености в латерализацията на мозъчните полукълба и съзряването на нервната система;
• Разгръщането на изказа и богатството от думи;
• Граматически правилният строеж на изречението;
• Темпа, ритъма и плавността на речта;
• Особености в качествата на гласа, неговата височина, сила, тембър; своевременното овладяване на сръчностите, зрително-моторната координация и финната моторика;
• Научаването на символите на писменния език (знаци, букви, цифри);
• Овладяването на процесите писане, четене, смятане;
• Възстановяване на езиковата система вследствие на заболяване или травма.

Също, ако:

• До 12 месеца - бебето не проявява интерес към вокалните игри;
• Липсват гукане, лепет и първата дума;
• Не реагира на познати шумове и гласове от заобикалящия го свят;
• Изглежда слабо подвижно, уединено;
• Не проявява интерес към ярки и/или движещи се играчки;
• Смятате, че не чува или не ви разбира;

• До 24 месеца - детето изглежда пасивно, мудно, тромаво или трудноподвижно;
• Продължава да не разбира вашите думи;
• Не прави опити да звукоподражава, повтаря, интонира, произнася или комбинира думи;
• Трудно общува и не изпълнява прости инструкции като “дай” и др.;

• На 3 години - усещате, че речникът е беден, а запасът от думи, които разбира и продуцира – ограничен;
• Не разпознава лицата на познатите хора, не назовава вашето име, частите на главата, имената на животни, предмети от бита, играчки;
• Липсва любознателност и интерес;
• Забелязвате странни, атипични, хаотични или стериотипни, ритуално повтарящи се движения;
• Започва да накъсва изказването. Прави дълги паузи. Думите са с трудно начало, често повтаря звук или сричка. Заеква или запъва;
• Отказва да говори, мълчи и избягва социални контакти;

• На 4 години- артикулацията е лоша, липсват звукове, заменят се с други или се произнасят неправилно;
• Не разбира инструкции;
• Има нисък праг на внимание и не помни;
• Не повтаря гатанки, не рецитира, не разказва кратки приказки, събития, случки;
• Все още не посочва и не назовава цветове и форми, не сортира, не класифицира;
• Не съгласува думите по род, число и време;
• Има аграматичен, телеграфен стил на изказ. Тогава детето не употребява предлози, съюзи, въпросителните частици;
• Не държи молив, не иска да оцветява, не рисува;
• Трудно общува с възрастни и връстници;

• На 5 години - няма ясно звукопроизношение. Начинът на продукция на звуковете е замазан, специфичен. Говорните органи се движат атипично. Липсват звукове като с-з, ц-ч, ш-ж, р и л;
• Изреченията са непълни, речникът-беден, а словоредът объркан;
• Трудно помни букви и цифри;
• Виждате склонност към огледално изписване;
• Не съотнася звука с неговия зрителен образ – буквата;
• Не разбира приказки, не проследява последователността на събития при серия картини, избягва да разказва;

• На 6 години - има остатъчни проблеми в артикулацията.
• Вече “р” и “л” трябва да ги има. Необходимо е говорът да бъде чист и ясен, защото нарушенията от устната реч могат да бъдат пренесени в писмената. Например – ако детето заменя “р” с “й” ще напише вместо “роза” – “йоза”.
• Параметрите на езиковата система трябва да бъдат сформирани – фонология, морфология, семантика, синтаксис, прагматика. Ако има дефицит той ще рефлектира върху писменната страна на езиковата система с изразено разстройство при писане под диктовка и самостоятелно писане.
• Не може да преписва букви и цифри или забравя как се изписват;
• Не спазва редове;
• Учи трудно и има явен проблем във вниманието и паметта;
• Забелязвате, че страда мисленето и въображението.

• На 7 години - има обучителни затруднения - дисграфия, дислексия, (а) дискалкулия.

Още:

• При наличие на заболяване (на централната нервна система, епилепсия, церебрална парализа, менингит, енцефалит, др.);
• При фамилна предразположеност и данни за трудно проговаряне в семейството, заекване, атипичен говор, хиперактивност, дислексия, дисграфия, др.;
• При придобита травма (по време на раждането, падане, катастрофа, др.);
• При наличие на парализа, пареза;
• При вродена цепка на устната и/или небцето и назален говор;
• При синдроми, които засягат говора и/или езиковата система (н-р хиперактивен синдром с дефицит на вниманието и др.)
• След инсултни състояния – афазии;
• При сензорни нарушения;
• При интелектуален дефицит (категории деца с умствена изостаналост);
• Генерализирани разстройства на развитието (детски аутизъм, атипичен аутизъм, синдром на Аспергер, синдром на Рет);
• Специфични разстройства на развитието;
• Общи и специфични разстройства на училищните умения (разстройства на четенето, на правописа, на аритметичните умения, на научаването);
• При заекване, запъване, прекалено бързо или прекалено бавно говорене;
• При гласови нарушения – афонии, дисфонии и ринофонии с различна етиология;
• При ограничени комуникативни и социални умения.

Времето е важен фактор.

При най-слабото безпокойство направете консултация със специалист.

Подготви: Йорданка Енева