Многобройни са факторите които влияят върху формирането на емоционалното и социалното развитие при децата.
Възрастовите периоди през които преминават, хората и авторитетите, с които се сблъскват, връстниците, семейството и различните образователни институции, са значими за осъзнаването на децата като индивидуалност, и като част от групата.
Социалните умения, които се усвояват в групата водят до следването на определени правила, норми, ценности и нагласи в ежедневието.
Включването на детето в разнообразни поведенчески модели и ситуации на общуване, му дават възможност да се сблъска отрано с различието, да опознае близкото обкръжение, да се намести сред връстниците и да отстои позициите си.
Важно е детето да попадне в много социални роли, за да:
От гледна точка на езиковото и комуникативно развитие, „групите“ в които попада детето (oт ранното детство, но и в училището), се оказват от ключово значение.
За изграждането на ефективна комуникация през тези периоди, се търсят стимули (игри, занимания, участия), които да подкрепят, да поддържат, да насочват, да стимулират и да активизират, да ускоряват процеса.
Общуването в малка група (до 5-7 деца) и/или в голяма (до 20-25 деца) предопределя тази динамика.
С настъпване на осъзнаването на своето „Аз“, детето започва да търси свобода да изразява себе си в групата. Това се случва около 3 годишна възраст.
Точно тогава е важно да му се осигури пространството:
Честотата на “ролите” пред аудитория усъвършенстват двустранно процеса комуникация като подобряват от една страна възприемането, разбирането (импресията) на дадена езикова единица (стих, пословица, поговорка, изречение, кратък текст, приказка, урок) и от друга представянето, устната продукция, лекотата на изказа, експресията.
Умението на детето да задава въпроси, да търси и да дава отговори, да изразява мнение още в ранна детска възраст улесняват в бъдеще комуникативността и социалното вграждане на човека в различните екипи. Падат и бариерите в общуването. Страхът от изява пред публика, дори да го има, не е така интензивен и се възприема по-скоро като трепет, а не като “блокаж” на психическата активност.
Езиковото развитие на детето е от съществена значимост, не само в израстването му като личност, индивидуалност, но и като част от общността. Взаимно свързани, тези процеси вървят ръка за ръка. Така, както за езиковото развитие е необходима социална активност, така и за да си част от социалния живот, формите на езика се явяват средство за общуване.
Търсейки различни групови събития или занимания за децата си, им предложете да видят себе си и другите чрез различни форми на вербално представяне.
Автор: Радина Кенарова
Всички права запазени | ©tm-studio | 2024