Смяна на млечните зъби, първото зъбче се клати
Подгответе детето за периода на смяна на временните (млечните зъби) с постоянни. Когато му дойде времето (средно на 5/6 годишна възраст) разкажете забавна история, спомнете си за вас. Приказката, която предлагам е :
Франклин сменя зъбче
Костенурчето Франклин можеше да брои от 1 до 10 и обратно – от 10 до 1.
Франклин можеше сам да откопчава и закопчава всичките си копчета сам – ама съвсем сам! – връзваше връзките на обувките си.
Франклин имаше мнозина добри приятели и един най-добър приятел. Неговият най-добър приятел се казваше Рошко и беше мече. Франклин и Рошко бяха на едни и същи години. Те обичаха едни и същи игри. И двамата обичаха да гледат детски филмчета, и двамата обичаха да хрупат ябълки.
Ала един ден костенурчето Франклин откри, че се различава от мечето Рошко!
Костенурчето откри разликата случайно.
Двамата с мечето стояха на спирката под големия дъб, хрупаха ябълки и чакаха училищния автобус. Изведнъж Рошко се намръщи, пъхна лапа в устата, побутна един от зъбите си и започна да го клати. Зъбът помръдна напред, после назад, после пак напред-назад, напред-назад и - хоп! – изскочи.
- Франклин, виж! – извика Рошко. – Зъбът ми падна!
Костенурчето се ококори от изненада.
- Какъв ужас! – прошепна уплашено то. – Защо ти трябваше да го дърпаш? Какво ще кажеш сега на майка си?
Мечето се разсмя.
- Не се плаши! Това е бебешки зъб. Бебешките зъби се наричат още млечни зъби. Всичките ми млечни зъби трябва да паднат и да направят място на моите постоянни зъби.
Франклин прокара езиче по венците си. Те бяха съвсем гладки. В устата му нямаше нито един зъб! Ама нито един! Нито дори един-единствен!
- Аз нямам никави зъби – обяви Франклин.
Сега беше ред на мечето да зяпне от изненада.
Приятелите на Франклин веднага го наобиколиха.
- О, Франклин! Вярно ли е, че нямаш зъби? Не може да бъде! Горкият! Каква беда! – започнаха да му съчувстват те.
Франклин се учуди. Защо се тревожат толкова? Какво е станало? Досега той изобщо не бе страдал от липсата на зъби.
Мечето извади салфетката, грижливо уви падналия зъб и го прибра в раничката си.
- Трябва да внимавам да не го загубя – обясни то.
В това време дойде автобусът. Докато пътуваха към училище, Франклин се чудеше защо приятелят му пази бебешкия зъб, особено пък като знае, че на негово място ще изникне нов-новеничък. Този въпрос не му даваше мира. Най-после той не се стърпя и запита:
- Рошко, защо пазиш бебешкия зъб? Нали каза, че на негово място скоро ще ти поникне съвсем нов голям зъб...
Всички приятели на Франклин зяпнаха от удивление, като чуха въпроса му.
- Франклин, ти не си ли чувал за зъбната феичка? – попита лисичето Лиско.
Франклин поклати глава.
- Не, не съм.
- О, Франклин, не може да бъде! – възкликна Лиско и търпеливо започна да обяснява. – Слушай сега – щом ти падне бебешки зъб, трябва да го запазиш, а вечерта трябва да го сложиш под възглавницата си. През нощта, когато заспиш, идва зъбната феичка и го взима.
- Как така го взима? Това не е ли кражба? – извика Франклин. – Тази фея краде бебешките ви зъби. Но защо? Какво прави с тях?
Настъпи мълчание.
Мечето Рошко се почеса по главата. Лиско спусна смутено опашка, а ушите на Зайко клюмнаха.
- Ами...Не знам какво прави феичката с бебешките ни зъби, но вместо тях тя винаги ни оставя нещо – каза Рошко.
- Сигурно ви оставя някой от нейните зъби? – предположи Франклин.
Всички се засмяха.
- Не, Франклин, за всяко бебешко зъбче зъбната феичка ни оставя подарък.
Франклин се учуди. Какви ли бяха подаръците на зъбната феичка?
- Подаръците са най-различни. Много ми се ще този път да ми остави малко пари – каза Рошко.
- Когато падна първият ми зъб, аз получих нова книжка – каза бобърчето.
- А аз цветни моливи – каза Лиско.
Франклин отново прекара езиче по венците си. Щеше му се и той да остави на феичката зъб, за да получи подарък.
В училище Рошко показа падналия бебешки зъб на учителя господин Бухал.
- Браво! Падането на бебешки зъб означава, че растеш! – усмихна се г-н Бухал. – Затова ще получиш подарък от зъбната феичка.
На Франклин му стана мъчно. За разлика от приятелите си той нямаше зъби, но също му се щеше да се чувства голям и да получава похвали и подаръци затова, че расте. През целия ден костенурчето беше замислено и тъжно. Дори вкъщи Франклин беше по-мълчалив от обикновено.
- Какво се е случило? – попита го майка му.
- Ами...такова...нямам никакви зъби – въздъхна костенурчето и я погледна натъжено.
- И какво от това? И ние нямаме – успокои го баща му. – Ти си костенурче, а костенурките нямат зъби.
- Но аз искам да имам – настоя Франклин.
Родителите му се учудиха.
Искам да имам зъби, защото всичките ми приятели получават подаръци от зъбната феичка, когато им падне бебешки зъб – обясни костенурчето.
- А защо получават тези подаръци? – не разбираше баща му.
- Така зъбната феичка ги поздравява, защото падането на бебешки зъб означава, че растат.
- Виж ти! Не знаех това – поклати глава баща му.
Вечерта преди да си легне, Франклин се сети нещо и бързо направи хитър план за действие. Кой знае, може би зъбните феички не знаеха, че костенурките нямат зъби и планът му щеше да успее!
Франклин намери малко бяло камъче и го сложи под корубката си. После помоли майка си да му помогне да напише едно писмо. Писмото беше до зъбната феичка и гласеше следното:
“Скъпа зъбна феичке! Бялото нещо под корубката е зъбче на костенурче. Сигурно досега си мислила, че костенурките нямат зъби, но това е моят бебешки зъб.
Моля те вземи го и ми остави подарък!” Франклин
На следващия ден Франклин се събуди рано, надникна от корубката си и се огледа. Камъчето го нямаше. На мястото му вместо подарък беше оставено писмо. Костенурчето го грабна и изтича до спалнята на родителите си.
- Какво пише? Прочетете ми го! – помоли той. Баща му нагласи очилата си и зачете:
“Скъпи, Франклин!
Съжалявам костенурките нямат зъби. Не мога да ти оставя подарък, но ти пожелавам бързо да пораснеш. Успех!”
Твоя приятелка, зъбната феичка
Франклин посърна, но изведнъж забеляза на масата до своята купичка с мляко голям пакет, опакован в красива хартия.
- Отвори го! – подкани го майка му.
В пакета имаше голяма книга с приказки и пъстри картинки.
- От кого е? – зарадва се Франклин.
- От нас двамата – отвърнаха майка му и баща му. – За да отпразнуваме това, че растеш.
Франклин засия.
- Благодаря ви! – извика той и се изправи на пръсти, за да изглежда по-висок.
От този ден Франклин престана да се тревожи, че няма зъби, и че е различен от мечето Рошко. Единственото, което имаше значение, беше, двамата с Рошко са приятели.
(по Полет Буржоа, Бренда Кларк)
Подготви: Йорданка Енева