Новини

Децата, страдащи от дискалкулия или дислексия, често пъти са самотни и потиснати, защото стават обект на подигравките на връстниците си.

Децата, страдащи от дискалкулия, или казано на нормален език - от неспособност да решават елементарни математически задачи, стават все повече и повече.

Американски и английски учени твърдят, че ако на лечението на това заболяване не бъде отделено необходимото внимание, до 20 години планетата ще бъде обхваната от нова глобална финансова криза, чиито измерения все още са неясни. Изследването на специалистите от Лондонския университетски колеж е публикувано в сп. “Сайънс”.

Миналата година британските учени вече изясниха как с помощта на електростимулиране на теменната част на главния мозък може да бъдат подобрени математическите способности. Според някои предположения е възможно след време родителите в някои страни да бъдат принудени да подлагат поколението си на подобен тип стимулация, за да бъде избегнат крахът на световната икономика.

По последни данни броят на страдащите от дискалкулия е около 7 на сто от всички непълнолетни. Ако към това се прибави и т.нар. дискалкулия при възрастните, когато с напредване на възрастта човек губи способността правилно да изчислява, то общият брой на земното население, страдащо от този недъг, надвишава 7,6 на сто. През целия XX в. процентът не е минавал бариерата от 5 на сто, или с други думи, заболяването се разраства особено бързо през последното десетилетие.

Всъщност и тези данни не са съвсем точни, тъй като покриват само страните, в които практически всяко дете има достъп до образование. В сметките изобщо не влизат най-бедните страни, в които цари масова неграмотност.

Учените отбелязват, че ситуацията е особено тревожна именно във Великобритания - страната, дала на света някои от най-великите математици. Сега обаче от дискалкулия страда всяко 20-о дете на Острова. При това в повечето случаи родителите изобщо не обръщат внимание на факта, че наследниците им имат проблеми с най-баналната математика.

В повечето случаи те са убедени, че след като на отрочето не му върви със сметките, то вероятно ще преуспее в хуманитарните науки. Това обаче не е правило, твърдят специалистите.

“Голяма част от хората са убедени, че грамотността е по-важна от способността за количествено мислене. Да кажеш “не мога да смятам” не е толкова срамно, колкото да признаеш, че не можеш да пишеш. Само че хората, които не притежават елементарни математически навици, както показва статистиката, рядко успяват да постигнат успех. Много от тях се оказват нетрудоспособни, което нанася огромни икономически щети на страната, в която живея”, обяснява проф. Брайън Батърворт от Лондонския университетски колеж.

Той посочва, че изоставането на математическите способности води след себе си затруднения в обучението по хуманитарните предмети, доколкото страдащите от дискалкулия по правило пишат грозно, имат слаба зрителна и слухова памет и понижена способност за анализ.

Какво представлява дискалкулията и как се развива? В действителност пътищата за възникването й са различни. Тя може да е следствие от черепно-мозъчна травма, дълбок стрес или друго силно въздействие върху организма. Освен това заболяването може да се прояви при обща задръжка на физическото и психическото развитие на детето или да е страничен ефект от други психически или генетични страдания като шизофренията или синдрома на Даун. Тези варианти на дискалкулията обаче не са обект на изследването на британските учени - те се занимават единствено със случаите на това отклонение при физически и психически нормални деца в процеса на техния растеж и развитие.

Смята се, че при дискалкулията детето изпитва проблем при работа с цифри - не може например да разбере защо 3+3=6, освен това не може бързо да разпознава количеството предмети в полето на зрение - не е способно да каже колко книги има на масата. На много страдащи от заболяването не им е по силите да изчислят времето или разстоянието до даден обект. При най-тежките случаи се наблюдават проблеми с абстрактното мислене, както и с координацията на движенията.

Сравнително наскоро учените установиха, че за решаването на най-простите аритметически задачи основно отговарят челните части от кората на големите мозъчни полукълба и областта, известна като теменно-тилна бразда. Изследвания с магнитен резонанс показали, че при хората, страдащи от дискалкулия, се наблюдава недоразвиване на тази бразда, както и намалено количество на сивото вещество в областите, които отговарят за числовата обработка. Освен това количеството на активните невронни вериги при неспособните да смятат е много малко в тези области. Защо се получава така?

В някои случаи дискалкулията има генетична природа, са разбрали сега изследователите. Но тези случаи са далече по-редки от онези, които са свързани с нарушения в развитието на детето в постембрионалния период.

Неврофизиолозите са установили, че най-голяма вероятност от развитие на заболяването има при тези деца, които от ранна възраст не са обучавани да запомнят това, което виждат, да концентрират вниманието си на детайлите и да сортират предметите по определени групи. В резултат теменната бразда не се развива достатъчно. Затова, казва проф. Батърворт, “развитието на децата не може да бъде оставено на самотек”.

В същото време специалистите са убедени, че дори дискалкулията да се е развила, тя би могла да бъде спряна.

Това става именно чрез откритата миналата година стимулация на теменната част на главния мозък с електрически ток.

На въздействие се подлага същата теменна бразда, в която впоследствие се наблюдава увеличение на активните невронни връзки.

При това въздействието няма нищо общо с печално известната електрошокова терапия - то не предизвиква негативни явления в кората на главния мозък и не води до стрес.

Симптоми

• Невъзможност да бъдат разбрани знаците за събиране, изваждане, умножение и деление;
• Трудности със самите действия събиране, изваждане, умножение и деление;
• Трудности с таблицата за умножение;
• Неспособност за работа с калкулатор;
• Разместване на цифрите: вместо 63 - 36, или вместо 785 - 875;
• Проблеми с представата за времето;
• Неспособност да се схващат и помнят математически правила и формули;
• Трудно ориентиране в посоките дори с компас;
• Трудно преценяване на разстоянието до даден обект - дали е на 10, или на 20 м;
• В крайни случаи се стига до фобия към математиката и математическите пособия.

В Азия се среща най-рядко

Дискалкулията е най-слабо разпространена в Китай, Япония и Виетнам, показали проучванията. Обяснението е, че в тези страни все още се следва методиката, предложена от легендарния Конфуций. Той казвал, че “от всички науки на благородния мъж му се налага преди всичко да изучава математика, музика и калиграфия, доколкото те са едно цяло, даващо ключ към познанието на законите на мирозданието”.

От най-ранна възраст децата в тези страни задължително свирят на някакъв инструмент и се учат да рисуват йероглифи с четка. В крайна сметка тези упражнения водят до развитие на математическите способности, установили китайски учени. Музиката и калиграфията са пряко свързани с математиката и чрез овладяването им се избягва появата на дискалкулия.

Източник: “24 часа”