Новини

За някои деца проговарянето е естествен и лесен процес, докато за други се свързва с известни трудности. Безпокойството на родителите се увеличава, когато прочетат в интернет или в печата популярни скали за детското развитие, когато чуят първите думи на познатите от парка деца или когато изслушат разказа за постиженията им от техните майки.

“Децата, които проговарят по-късно са нормални и се развиват психически напълно добре”, сочат данните от проучване публикувано в списание Pediatrics, 2011.

Учени от Института за изследване на детското здраве към университета в Пърт, Южна Австралия, с ръководител доц. Андрю Уайтхаус, са проследили развитието на 2868 деца от 2 до 17 годишна възраст. В изследването са били включени над 1400 родители на деца на две години, които е трябвало да попълнят най-напред Скала за езиково развитие. Тя е съдържала списък от 310 думи, разделени по категории. Инструкцията е била да се оградят думите, които спонтанно се появяват в продукцията на детето. Авторите подчертават, че използваната методика е отговаряла на критериите за валидност и надеждност на резултатите. Децата с нисък сбор от точки (под 15%) са били идентифицирани като късно проговорили. Данните сочат, че такова е било всяко едно на десет деца. По този начин е била сформирана експерименталната група (ЕГ).

Родителите на децата от нея са били помолени да попълнят и стандартизирана Скала за измерване на поведението. След началото на тестуването участниците са били проверявани на 5, 8, 10, 14 и 17 годишна възраст. Данните получени от втората Скала са били обособени в три категории –общо поведение, вътрешни и външни прояви на поведението. Допълнително са били отчитани фактори като възраст и образование на родителите, доходи, дали биологичният баща живее заедно със семейството, употреба на алкохол, цигари и др.

“Забавеното развитие на експресивната страна на езиковата система (употребата на думи в активния речник на детето) само по себе си не е рисков фактор за появата на емоционални или поведенчески разстройства”, е становището на екипа. 24 месеца е възраст, която се характеризира с големи различия между децата. Вместо паника те препоръчват подход “виж и почакай”, което означава, че ако останалите умения в двигателната и когнитивна сфера са добри, няма място за безпокойство.

Отчетените от учените проблеми в поведението, например вътрешни прояви като страхливост, срамежливост, хипоактивност, които са били регистрирани при 13% от късно проговорилите участници в сравнение с 8% от децата с реч в норма и външните прояви като гневливост, избухливост, импулсивност и разрушителност са изчезнали след обогатяване на речника и развитие на езика.

Горното заключение е било подкрепено и от Caufield et al., под чието ръководство са се провеждали задачите за разбиране и назоваване за двете групи – ЕГ (късно проговорили деца) и КГ (деца с езикова система в норма).

Той е посочил, че и двете групи са изпълнявали еднакво успешно задачите свързани с разбиране, които са изисквали невербален отговор като посочване или подаване. При задачите за назоваване, изискващи вербален отговор, са били отчетени повече гневни избухвания и раздразнителност в ЕГ.

Според резултатите от проучването вероятността късно проговорилите деца да страдат от емоционални или поведенчески разстройства в ранна възраст съществува, но основният извод е, че стига да нямат здравословни проблеми като синдроми, в клиничната картина, на които езиковият дефицит е само един от симптомите, те догонват връстниците си до 5 годишна възраст и преодоляват всички различия.

Причината за особеностите в поведението им, според учените, се дължи на беден речник, който ограничава ефективното общуване и възможността да бъдат разбирани. Когато думите нарастнат, а изказът се разшири проблемът се решава. С подкрепата на семейството или помощта на специалист, късно проговорилите деца настигат връстниците си като във възрастов план не присъстват типичните за ранното им детство емоционални или поведенчески особености. Важно е това да се случи в периода на предучилищна възраст преди детето да тръгне на училище.

Източник: APA