Внимание към разстройствата на настроението през периода на бременността
Около 15% до 20% от жените страдат от разстройства на настроението през периода на бременността или през първата година от раждането. Постпарталната депресия засяга около 15% от жените, а пренаталната депресия и постнаталната тревожност се срещат при една на десет от тях. Проучване проведено наскоро върху случаи от клиничната практика показва, че 3-6% са бременните с пренатална тревожност, постнатално обсесивно-компулсивно разстройство и постнатално посттравматично стресово разстройство. Според него постнаталната психоза е с честотта под 1% . През 2010 година статия публикувана в Archives of General Psychiatry подчертава връзката между нелекуваната пренатална депресия и случаите на преждевременно раждане (преди 37 седмица от бременността), ограничен вътреутробния растеж и ниско тегло при раждане. Същата година със становище излиза и Американският колеж по акушерство и гинекология. В него е била подчертана необходимостта от извършване на пълен скрининг на пациентите за откриване на разстройствата на настроението както преди, така и след раждането.
Хормоналните колебания, увеличеният стрес и хроничните възпалителни процеси, които повлияват емоциите и настроението на бременната жена изискват внимание и размисъл, въпреки че не съществуват преки доказателства, че те могат да бъдат причина за “лошото родителство”, “неадекватните майчински грижи” или други обвинения типични за периода.
Идентифицирането на симптоми, характерни за пре и постнаталните разстройства на настроението позволяват да се потърси своевременна помощ от квалифициран специалист. Специално внимание изискват случаите на:
- Перинатална депресия, която се манифестира със силно чувство на яд и раздразнителност. Липса на интерес към бебето. Смущения в апетита и съня. Повишена плачливост и тъга. Поява на чувство за вина, срам и усещане за безпомощност. Загуба на интересите, радостта и удоволствието от неща, към които са били изпитвани преди. Поява на мисли за нараняване на себе си или бебето;
- Перинатална тревожност - при нея е налице непрекъснато безпокойство и усещане, че ще се случи нещо лошо. Появяват се препускащи мисли по доминантни теми. Невъзможно е стоене на едно място. Физическата симптоматика включва виене на свят, поява на топли и студени вълни, гадене, повръщане;
- Постпартално обсесивно-компулсивно растройство, което се характеризира с натрапчиви мисли или поява на идея –“фикс”. Редуват се чести епизоди на повтарящи се мисли или образи, обикновено свързани с бебето. Те са изключително разстройващи. Възможно е бременната да не е изпитвала такива никога преди това. Типични са натрапчивости. С цел да намали или забрави страховете си майката може да прави едно и също нещо безкрайно продължително като постоянно да чисти къщата, да проверяване изрядността на всяко изпълнено действие, да премисляне и да преподреждане. Често обземане на ужас относно поява на натрапливостите. Преобладаване на страх за оставане насаме с бебето, хипербдителност и свръхпротектиране на детето;
- Постпартално посттравматично стресово разстройство - то се свързва с натрапчиво, повторно преживяване на минало травматично събитие. В случая това е самото раждане. Често срещана е ретроспекцията на спомени и появата на кошмари. Избягват се дразнители, които се асоциират със събитието (мисли, чувства, хора, места и други детайли). Увеличена е раздразнителността. Има нарушения в съня и свръхбдителност. Преувеличен е стартовият отговор. Налице е повишена тревожност и поява на панически атаки, както и усещане за недействителност и изолация;
- Постпартална психоза -тя се характеризира със стремеж към самозаблуда или поява на странни вярвания, халюцинации, раздразнителност, хиперактивност, намалена нужда от почивка и сън или невъзможност за такава, параноя и подозрителност, бърза и рязка промяна в настроението, проблем с комуникацията и др.
Добрата новина е, че всички тези разстройства са лечими с медикаменти, психотерапия или съчетание между тях. В допълнение помощта за адекватно приспособяването към новите условия, стилът на живот и нефармакологичните средства дават добри резултати при описаните нарушения. Повече информация може да получите от вашия лекар или друг специалист.
Източник: HealthNews, Kimmelin Ull